Трагедията на Яворов

На 30.7.1906 година е обявен годежът между 19-годишната Лора Каравелова  и богатия и обещаващ кадър на Демократическата партия, доктора по право Иван Дренков. Почти цяла година  преди това,  майката, Екатерина Каравелова, е водила &quo

На 30.7.1906 година е обявен годежът между 19-годишната Лора Каравелова  и богатия и обещаващ кадър на Демократическата партия, доктора по право Иван Дренков. Почти цяла година  преди това,  майката, Екатерина Каравелова, е водила "глуха борба" с дъщеря си, за да я принуди да се откаже от любовта си с младия дипломат Петър Нейков и да се сгоди за избрания от нея кандидат.

Само няколко  дни след  годежа, обаче, Лора му заявява  в писмо, че "престава да се счита за негова годеница", без да обяснява защо.
В един февруарски ден на 1907 г. Лора и неразведеният още Нейков правят отчаян опит за бягство - качват се на файтон  в Карлово,  където тя е на гости при леля си и заминават за Пловдив.  Но не стигат далече - застигнати са от пратениците на майката и непокорната щерка е откарана чак в Русе, конвоирана от яки мъже. Два месеца по-късно съпротивата й рухва и през април Лора става госпожа Дренкова , макар през сълзи да хвърля на няколко пъти воала си в сватбения ден. Не е забравила обаче голямата си любов  -  с Нейков се срещат 3-4 пъти годишно, а писмата вървят непрестанно.
През следващата година Лора претърпява голям удар - умира наскоро роденият й син Кирил. Прави впечатление, че педантичната Екатерина Каравелова, която води обстоен дневник за всички  фамилни събития, избягва да споменава за това дете - в дневника й не  се намират  никакви подробности за събитието. Затова някои изследователи подозират, че първият син на Лора всъщност е от Петър Нейков, когото майка й ненавижда. Това обяснява и внезапната капитулация на младата жена пред натрапвания й брак - той е единственият начин да узакони  бременността си. Така или иначе, Лора е държала много на това дете - внезапната му смърт я хвърля в тежка депресия и близките й едва успяват да я върнат към живота. Бог е милостив към нея и през 1909 г. я дарява    с втори син, Петко, но това не я успокоява много - може би защото е от необичания съпруг.
На 22 години Каравеловата щерка вече е с разбити нерви, постоянно обхваната от  меланхолия и неудовлетвореност. Оставила дете пеленаче, тя заминава за Лондон, а после за Париж.

Болезнената й чувствителност се вкопчва в Яворов  и макар че той доста  време я отблъсква, Лора се бори за него на живот и смърт. Една зимна нощ тя застава на прага на дома му мокра, премръзнала, газила сняг до колене и поетът капитулира. Лора подава молба за развод и крои планове за общ живот с Яворов. През септември 1912 година двамата се венчават, въпреки че Лора има двегодишно запрещение за брак след развода си, даден по нейна вина. Щастието обаче се оказва невъзможно.  Яворов и Лора са твърде различни - ревността й, излъганите надежди, че тя ще бъде всичко за него, все повече  я  разклащат психически. Но едно щастливо събитие за малко разпръсква облаците. В началото на 1913 година младата жена забременява. Разведрена  и най-сетне поуспокоена, тя споделя новината със сестрата на Яворов.  Двамата  съпрузи се надяват на момче, за което са избрали името Христо Ботев и това сякаш тушира разногласията.

Неочаквано, обаче, на 15.6.1913 г. Лора абортира в петия месец. Това едва не й струва живота. Физически се оправя, но загубата на чаканото с толкова радост и надежда за любов и щастие дете я срива  психически. Според кумата й Рада Бонева, тя вече проявява явни признаци на сериозно нервно заболяване, на което никой не обръща внимание. Най-малко Яворовв. Той е покрусен от хода на войната в Македония и дори не се сеща да погледне жената до себе си - изтощена от кръвоизливи, обезверена, отчаяна...

Само след четири месеца, при поредната семейна разпра, Лора Каравелова ще сложи край на живота си.
Толкова много е изречено и изписано за самоубийството на Лора Каравелова,, че откриването на нови факти и доводи около него изглежда невъзможно. Не така, обаче, смята сливенският журналист  Димитър Петков. В продължение на десетилетия той успява да открие неочаквани гледни точки към случилото се в мрачната ноемврийска нощ на 1913 година.

Той поглежда постъпката на Лора през призмата на теорията за биоритмите. Оказва се, че  за родената на 8.11.1886 година Лора, денят на самоубийството  й 30.11.1913 г.  е бил абсолютно критичен ден. За меланхолици като нея със сигурност е  установено, че в такъв ден те са особено раздразнителни и лабилни, често изпадат в депресия, а според по-новите изследвания на Шаброл над 10 на сто от тях посягат на себе си. Учените установяват и връзка между опитите за самоубийство и фазите на Луната. При жените тя е по-силно изразена - те най-често посягат на живота си по време на първата четвърт на лунния месец.  Установено е, че на 30.11.1913 г. Луната току-що е била навлязла в първата си четвърт.
Разбира се, установените,незначителни наглед, подробности не са решаващият фактор за трагедията разиграла се на ул. "Раковски" 126. Те обаче са съществували - фатални и неумолими - в онази мрачна ноемврийска нощ и безспорно са дали своя принос.
Фактът, че Лора не е оставила предсмъртно писмо говори, че деянието й е било до голяма степен импулсивно. Друг е въпросът, че при нейната душевна безизходица и  психически статус, то вероятно е било неизбежно.

С цената на смъртта си Лора постига своята цел - да обсеби изцяло поета. Яворов постоянно чувства нейното присъствие в почти пълния мрак на слепотата си, живее в мистично съзерцание на нейния образ и копнее да се  слее с нея в "царството на сенките". Което и прави с помощта на револвер и отрова година по-късно. Автор: Албена Иванова